Най-любим ми беше и най ме болеше, чаках ден след ден за да дойде до мен и да почувствам неговият плен, после ден по ден виждах как от мен странеше и всяка сутрин и вечер за него ме болеше, любим ми беше... Любим ми остана, раната отваря всеки ден, в главата ми обикаля и ми обяснява, как ще е до мен някой ден. И с последният си отдих за нощта преглъщам и последната сълза, за да дойда до теб в съня и да заспя.
Александра Панова