Няма спиране!

Да продължа, или да спра дотук?

Отдавна не съм писала за "Клуб писатели". 
Покрай работата по новият ми роман, аз изоставих този блог, а той за мен беше приоритет. 
Публикациите са идентични и реших малко да ги разнообразя, като поставя нови категории.
Не, в никакъв случай няма да зарежа блога си, дори това да спира по някакъв начин важните за мен неща, а именно: завършването на втория ми роман. 
За мен по-важно е мнението на читателите ми, и ще се радвам, ако има повече такива.
Блогът е изцяло на Български език, което може би е причината за липсата на чуждестранна аудитория, но целта ми е да привлека Българска такава. С всеки изминал ден се убеждавам, че да пиша книга и да водя блог едновременно, не е лесно, но макар и дълъг, пътят води до крайната цел, която за мен все още е приоритет.

Отговорът е прост!
Решавам да продължа към тази цел, без да изоставя 
"Клуб писатели".

Сега накъде?

След като прецених ситуацията, видях две възможности: да отделя два часа от времето си за писане в този блог, и още два за романа си. Така стават общо четири часа, които отделям от времето си, за да пиша. Прецених, че мога да намеря време и за други неща като изследвания, намиране на изображения за статиите ми, както и да прочета книга.
Разбрах, че има време за всичко, стига да знаеш как да го разпределиш правилно. 
Сега продължавам да работя по романа си, и ще се върна към блога, не когато намеря време, а в рамките на същия ден.
Защото така трябва!

Равносметката

След като намерих време, за да напиша това за по-малко от час, значи ще намеря време за всичко друго.
Направих своята равносметка и видях грешките си!
Целта на блога е привличане на аудитория, а за да имам такава, трябва да пиша повече, да го напълня с интересно съдържание, и да следя посещенията, които в последните дни се увеличават. 
"Клуб писатели" е блог с некомерсиална цел, което значи, че публикациите в него са безплатни за четене. 
Да, винаги ще има един, който ще копира статиите ми, и ще ги постави в своят сайт, но ще публикувам, въпреки всичко.
Защото знам, че не мога да спра плагиатството!