Може ли да се каже, че
умирам, когато външно
разцъфвам, а вътрешно гния.
Усмихвам се, вътрешно плача.
Нуждая се от помощ, но
и дума не излиза от устата ми.
Искам да викам, да крещя,
но нямам сили.
Външно разцъфвам,
а вътрешно гния.
Тъжно, но дори и аз
не мога да си помогна.
Тъжно ми е нямам сили,
аз се предадох.
И външно и вътрешно, аз вехна!
stella16