Самотната звезда и Луната!

- Коя си ти? - попита Луната звездата, която самотно въздишаше.
- Звездичко, а ти коя си?
- Аз съм Луната!
- И какво правиш сега?
- Осветявам небето. Тази вечер има пълнолуние. А ти какво правиш, звездичке?
- Аз търся някого. Но не го намирам.
Въздъхна Звездичко! 
И не отделяше поглед от Земята.

Специалният ден - Женският празник в Женският месец!

Докато още пишех заглавието, си припомних колко специален беше 8-ми март! В училище някога правехме картички и ги подарявахме на майките си. Купувахме цветя, които поднасяхме след учебния ден. Четях "Да живее майката!" от Вили Брайнхолст.
В тази малка интересна книжка авторът бе събрал всички важни случки в живота на едно семейство.
Незлобливият му хумор привлича читателя и го призовава да прочете историята до края.
Самият ден - 8-ми март - е посветен само на дамите.
Това трябва да помнят и почитат мъжете!

Доверието, приятелството и любовта!

Много често ми се случва да си спомням мои стари позабравени творби, които са били публикувани вече, но искам да ги виждам и тук.
Така се случи и този път!
Днес ще си позволя да публикувам едно есе, което можете да намерите и тук:

Доверието, приятелството и любовта

Доверието ми към хората се стопи в мига, в който осъзнах, че лицемерието, користта, безразличието и жестокостта властват над него. Човек, който си смятал за най-добър приятел, ти забива нож в гърба и забравяш, че някъде там доброто и справедливостта съществуват. Животът ти коренно се променя като виждаш, че всички са против теб. А как да докажеш на другите, че си невинен, че друг е виновникът за твоите нещастия?

БАЙ МУРГО!

Едва ли има друг човек като бай Мурго!

В селото той представляваше властта - той беше и жандармер, и кръчмар, беше и кмет.

Бай Мурго бе едър, червендалест селянин, с грубо, но добродушно лице, и обичаше да се шегува.

Но станеше ли дума за работа, шеговитото изражение на лицето му изчезваше, и придобиваше задълбочен и сериозен вид.

Писмо за теб! (На В.)

"Здравей, мой единствен приятелю!

Искам да ти разкажа за една случка която успя да промени и без това скапаният ми живот.
... Като всеки друг ден, бях на работа и се опитвах да разведря скучното си ежедневие. Пуснах музика, направих си кафе, запалих цигара и се замислих за теб. Нали така ми каза: 

"Ако ти е скучно и тъжно, мисли си за мен и се усмихвай. Колкото и да съм далеч, аз ще усетя мислите ти и ще дойда при теб!"
Броях хората, които влизаха и излизаха, запомнях всяко лице, всяка усмивка, всеки поглед на всеки един от клиентите, и нито един от тези, които влизаха и излизаха постоянно, не беше искрен. Във всеки един от тях имаше нещо фалшиво.
А ти така и не се появи!

Младост днешна

Да беше лято, би облякъл къси панталони, тениска и шапка с козирка, та да не му пече слънцето в очите.
Би тръгнал бос из гората!
Но Милен в тази късна есен бе обул туристически обуща, и навлякъл на гърба си шушлеков елек, понесъл раница на раменете си, повел големия, черен булдог, вървеше по козите пътеки бавно, и се наслаждаваше на красивата природа.
Стигна до лешниковата гора, напълни раницата с лешници, после скочи на земята, булдогът го погледна с изплезен език - жаден беше.

СКЪПЕРНИКЪТ

Марин откачи кабела на стария телевизор, прибра го в стария шкаф, а самият телевизор изнесе навън - в задния двор. Върна се в стаята, носейки голяма сателитна антена, взе инструменти и се зае да я инсталира.

Когато свърши с това, извади плазмата от багажника на колата си, и самодоволно се усмихна.

Баща му щеше да остане доволен от новата си придобивка, макар, че нямаше да го признае.

През това време старият мърморко трябваше да бъде в изкупвателния пункт, за да предаде поредната купчина старо желязо.

Така поне бе казал на сина си!

СЛАВЕЕВА ПЕСЕН

Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.

Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони на големия орех.

Веднъж Славейко приседна до него и двамата си заговориха: