Translate this

Мои статии на английски

СКЪПЕРНИКЪТ



Марин откачи кабела на стария телевизор, прибра го в стария шкаф, а самият телевизор изнесе навън - в задния двор. Върна се в стаята, носейки голяма сателитна антена, взе инструменти и се зае да я инсталира.
Когато свърши с това, извади плазмата от багажника на колата си, и самодоволно се усмихна.
Баща му щеше да остане доволен от новата си придобивка, макар, че нямаше да го признае.
През това време старият мърморко трябваше да бъде в изкупвателния пункт, за да предаде поредната купчина старо желязо.
Така поне бе казал на сина си!


Цял живот бе спестявал, нищо не изхвърляше, пазеше на склад всички стари уреди, кревати, маси, столове - всичко, що можеше да послужи за припечелване. Не купуваше нищо, и ако не беше синът му Марин да му подари уредба, автоматична пералня и плазмата, още щеше да живее в миналия век. Не даваше нищо на никого, и не взимаше нищо от никого.
Хората от селото го познаваха, наричаха го "скъперникът", не го харесваха, и страняха от него. Нямаше никакви приятели. Живееше заради парите си, които един ден щеше да отнесе в гроба, ако не променеше завещанието си, в което се казваше:
" Имотът, земята и къщата да бъдат дарени на църквата, а парите, ценностите и старият транзистор да бъдат положени в ковчега до сърцето на покойника. "
Първоначално Марин се ядоса като разбра какво е намислил баща му, после реши, че Старият трябва да бъде вразумен. Смени първо дограмата, след това се зае с покъщнината.
Баща му прибираше всичко, което Марин изхвърляше. Струпа всичко в задния двор, и не даваше на никой да припари до вещите му.
И така - в продължение на две десетилетия!
Докато един ден на порасналия му син му хрумна великата идея да натовари цялото това "богатство" на два камиона, и да го закара на сметището, където най - отговорно го изхвърли.
Когато Старият се прибра и разбра за деянието на Марин, побесня, и му хвърли един хубав бой - ей така - за назидание.
Още същата вечер цялата тази маса от непотребни и никому ненужни вещи бе върната в задния двор, където и трябваше да бъде според Стария.
Марин не се отказа!
Бавно и внимателно обмисляше действията си, остави задния двор за по - късно, и се зае да осъвремени къщата, която един ден трябваше да дари на църквата по желание на Стария.
Така се случи обаче, че в същия ден, в който Марин постави плазмата, баща му изчезна.

Не се прибра за вечеря, нямаше го и на другата сутрин.
Синът запали колата и тръгна из село, да пита, да разпитва къде ли е Стария.
Тръгнал си от изкупвателния пункт рано! Видели го още миналия ден на гарата!
Оттам Марин се запъти към града, и направо в районното. Полицаят го изслуша внимателно, обади се тук - там, никой не чул, никой нищо не забелязал.
Стария сякаш бе потънал вдън земя!
Обещаха му все пак, че ако се разбере нещо, веднага ще му обадят.
И така минаха пет години!
Марин направи къщата за чудо и приказ!
Отвън, отвътре - всичко светеше. Не посмя само да разчисти задния двор, в случай, че Стария се върне.
А той се върна в края на петата година от изчезването си!
Изглеждаше подмладен, бе облечен в нови дрехи, носеше ново завещание. Очите му светнаха като видя новия си дом и рече:
- Хубаво, бе Марине, ами да вземеш да оправиш и двора, я виж колко боклуци има, на сметище прилича. Тази купчина отдавна трябваше да се изхвърли, а дворът да се превърне в красива градина, или детска площадка. А? Какво ще кажеш?
Синът му се втрещи от изненада. На няколко пъти се опита да разбере нещо за приключенията на Стария, но напразно!
Каква коренна промяна бе настъпила у него само за някакви си пет години!
Къде е бил и какво е правил през тези години, така и не се разбра.
Каза само, че се е срещнал със самият Бог!
А в новото завещание се казваше:
" Всичко, що притежавам, да отиде при синът ми Марин и неговите наследници, ако има такива! "
Такъв развой на събитията никой не бе очаквал.
Из селото тръгна такава една приказка:

" Скъперникът си остава скъперник, докато не срещне Бога по пътя на просветлението! "

Няма коментари :

Публикуване на коментар

Радвам се, че посетихте този блог! Моля, оставете коментар!