Виртуален свят

Защо реших да водя този блог?

Каква беше причината, за да реша да пиша онлайн? Отговорът е прост: днес всички са в Интернет пространството! И тук ще си позволя да публикувам една моя статия, която може би е вече позабравена, но все така актуална.
Колко от Вас биха я прочели и дори споделили с приятелите си?
Мисля, че писателите и авторите на различни произведения ще се съгласят, че днес виртуалният свят превзема живота ни!
Представям Ви:

Виртуално

Аз решавам да пиша! Защо ли?

Защото технологиите ни завладяват неусетно, и Интернет пространството все повече обзема по - младото поколение.

Къде останаха книгите?

На кое място са по десето балната система?

Колко книги сме прочели през изминалите шест месеца и кога за последно държахме книга в ръка?

Да я усетиш, да я докоснеш, да прелистиш страниците и, да навлезеш в сюжета и, без да се налага да се взираш в екрана на електронния си четец, таблет, или компютър ... не е ли това най - голямото удоволствие все пак - усещането, че си вникнал в съдържанието и?

Написах книга, издадох я на хартиен носител, пуснах я в електронни книжарници, може да се чете онлайн - 1800 прочитания в електронен формат и само 3 продадени в печатен вид!

Как е възможно това?

Ерата на технологиите ни въвлича в Интернет пространството!

Влизам във Facebook и гледам селфита с надпис: Like!

Но едно Like не дава по - голямо удоволствие от това да срещнеш жив човек по улицата, да ти се усмихне и да ти каже, че харесва усмивката ти, походката ти, очите ти.

Все по - често чувам фразата:

" Бързам, защото имам среща във фейса! "

А аз оставам с мислите си!

Среща във Facebook!

Някога се срещахме наистина, на някоя пейка, в някой бар, сред тълпата, между много други хора, а днес ... днес всичко е виртуално!

Четем постовете си, разменяме профилите си, лайкваме снимките си, играем си на 3D игри и четем електронни книги!

Напук на всичко това, аз все още пиша с химикалка, след което въвеждам информацията в компютъра си.

Чета книги, които мога да усетя, обаждам се на приятел да се видим на чист въздух, вървя по улицата и поздравявам хората.

Използвам Интернет пространството, за да утвърдя тезата си, че все по - млади хора общуват с връстниците си безжично.

Тъжно е!

Много, много тъжно!