Джуна Давиташвили
О, памет на сърцето и дедите!
О, спомен за отминали животи!
За моя участ бил си отреден:
по отраженията звездни във водите,
загледана в небето си избрах
свой път, планета своя и звезда,
век,
в който да оставя аз следа...
Войни и лов, коне, покрити с пяна,
летящи като вятър колесници,
градини цъфнали и азбуката мъдра,
шевиците върху ефирните наметки
и във дворците царски всеки дивен съд,
магията на родния език -
аз помня всичко.
Но по този път
бях вече минала веднъж докрай,
и този свят приех в сърцето свое.
И ето днес не той е мой владетел,
а аз в света си нов го завладявам,
в света ми нов душата ми телесна
опитва се и него тук да вмести...
От малка бях подобно тетива
на лък изопнат - беше подчинена
душата моя на езика два,
от тези два езика бях пленена.
Разместват се пейзажи, векове,
съзнания, пространства, бития,
съдба и време, звездни светове,
но трябва да се вмести в мен това.
Няма коментари :
Публикуване на коментар
Радвам се, че посетихте този блог! Моля, оставете коментар!