Translate this

Мои статии на английски

Самотната звезда и Луната!

- Коя си ти? - попита Луната звездата, която самотно въздишаше.
- Звездичко, а ти коя си?
- Аз съм Луната!
- И какво правиш сега?
- Осветявам небето. Тази вечер има пълнолуние. А ти какво правиш, звездичке?
- Аз търся някого. Но не го намирам.
Въздъхна Звездичко! 
И не отделяше поглед от Земята.


- Искаш ли да търсим заедно?
- Искам!
И загледаха Луната и Звездичко надолу.
Там някъде видяха майка с малко дете, които седнаха на една пейка. Детето погледна нагоре.
- Виж, мамо, звезда! И как свети. И Луната е точно до нея. Видя ли я?
- Видях я, детето ми!
- А видя ли, че няма други звезди?
- Забелязах!
- Мислиш ли, че тази звезда може да е татко?
- Не, не мисля! Да си ходим вече.
- Но нали ти ми каза, че татко е на небето и една от звездите е негова?
- Да, казах!
- Тогава защо тази звезда не може да е той?
Тя въздъхна.
- Да се прибираме. Това е просто звезда.
Тя хвана детето за ръка и се отдалечиха от пейката.
Луната погледна Звездичко и се сепна.
- Защо плачеш?
- Видя ли майката и детето там долу? - изхлипа Звездичко.
- Видях ги?
- Знаеш ли кои са те?
- Не, кажи ми!
- Това бяха моите жена и дете някога, когато бях още човек. Един ден се събудих и вече не бях мъж, а звезда. Обещах си, че ще ги наглеждам от тук и ще ги галя с погледа си. Сега разбирам, че мога да ги гледам, да им се радвам, да страдам за тях, но не и да ги докосна. И един ден те ще ме забравят. Няма дори да ме помнят.
- А чу ли какво каза детето?
- Чух!
- И знаеш ли какво ще се случи?
- Не знам!
- Това дете никога няма да те забрави. То ще те търси сред звездите и щом види някоя самотна, като теб сега, ще знае, че си ти. Защото сърцето ще го води Звездичко! Вярваш ли ми?
- Вярвам ти!
- Хайде сега да потърсим другите звезди, за да се присъединиш към тях. Твърде дълго стоиш тук с мен. Ще се чудят къде си.
- А може ли да идвам с теб, когато е пълнолуние?
- Може! Така детето ти ще знае, че си ти. И ще го гледаш и ще му се радваш.
- А то ще се радва на мен!
- Точно така, Звездичко!
Луната се обърна, но Звездичко отново погледна надолу. Там вече нямаше никого. Дълбоко в себе си обаче Звездичко усещаше присъствието на детето и майка му. Защото знаеше, че ще го търсят сред звездите, когато погледнат към небето! Защото Звездичко е нечия звезда!

Няма коментари :

Публикуване на коментар

Радвам се, че посетихте този блог! Моля, оставете коментар!