Котан, който заживя у дома!

КОТАН

Из "Дневниците на Алексис"

Малко коте седи под пейката и ме гледа уплашено!
Сигурно приличам на звяр, който обича да си хапва котешко. 




Не знае, че майка му е изчезнала.
Момче ли е, момиче ли?
Като порасне ще разбера, 
засега не мога да го хвана, и не искам.
Може да ме одраска!
Използват ноктите си като защита, 
но само когато се чувстват в опасност. 
А аз не го застрашавам с нищо!
Просто седя и го гледам, а то е готово да ми се нахвърли. 
Нищо, че е още мъниче, очичките му гледат диво.
Да, ако майка му бе до него, нямаше да го е страх.
Но котана изчезна и сега не знам какво да го правя.
По едно време взе, че заваля сняг.
Ами котето?
Излязох да го прибера - трепереше от студ, 
навън бе -15 градуса.
Беше се свило на кълбенце, едва дишаше. 
Посегнах и взех топчицата, която едва чуто измяука, или по-скоро се опита да го направи. Такъв един слабичък гласец, жаловит и молещ за спасение. Прибрах го, изкъпах го, и то заспа. 
На следващия ден - при ветеринаря!
Обезпаразитихме го, изкъпахме го, 
сложихме му нашийник.
Цял ден се занимавахме с новия ми 
домашен любимец - котан.
Момче се оказа, а пищеше като девойче!
Бива ли така да се държи?
И така, котан заживя у дома!
Нахален, дързък, 
игрив - най-непослушното коте на света.
Котарак де - порасна вече!
Но е моят котан и не го давам на никого!
И снимка си има - ей така, за албума.
Да се знае, че е домашен любимец!